|
1.История
През 1827 г. немският физик Георг Симон Ом измерва големината на тока, който тече в един проводник и как се изменя тя при различни напрежения приложени между двата края на проводника. В резултат от тези опити той установява, че между големината на тока в един проводник и напрежението между двата края на проводника има правопропорционална зависимост. 2.Същност Закона на Ом е приложим само за резистори, чиито съпротивление не зависи на приложеното напрежение. Те се нарична омични или идеални резистори. За щастие на това правило има малко изключения, така че то е напълно приложимо. Все пак е добре да се отбележи, че на практика този закон не винаги е точен, защото няма устройство, което да е идеален резистор при всеки волтаж или напрежение. Винаги се стига до един момент, в който дадено устройство би пропуснало или спряло напълно волтажа, като изгори например или дефектира. Но това не е важно. Ом декларира зависимостта, която е открил чрез една проста формула с три величини - I (ток), U (напрежение) и R (съпротивление). В този смисъл формулата има три вариянта, с които всяка една от тези величини може да бъде открита, благодарение на останалите две. Ето ги и тях :
Въпреки всичко споменато горе, Закона на Ом е приложим до известна степен и за не-омични съпротивления - от долната формула излиза, че съпротивлението е равно на отношението между тока и напрежението. Тоест - според долната формула може да има устройство, чиито съпротивление да се изчислява с моментните състояния на тока и напрежението и то пак да влиза в правилата на закона на Ом. В този смисъл можем да кажем, че не всеки резистор е идеален.
Съпротивлението е характеристика на проводника. То зависи от размерите на проводника, веществото и температурата му, но не зависи от големината на тока и напрежението. Единицата за съпротивление се нарича ом и се означава така : . Един проводник има съпротивление 1 Ом, когато :
3.Приложение
|
