След като завършва училище той постъпва в градската гимназия. Гимназия Ерлнаген се конкурирала с университетите. Занятията в гимназията водили четирима професори. Георг завършва гимназия през пролетта на 1805г. и започва да изучава математика, физика и филисофия във философския факултет на Ерлангенският университет.След като изкарва три семестъра той получил покана да замества учител по математика в частно училище в швейцарското градче Готщад.През 1811г. той се връща в Ерланген, завършва университета и получава степен на доктор по философиите. След завършване на университета му е предложена работа като доцент на катедрата по математика в университета. През 1812г. Ом е назначен за учител по математика и физика. През 1817г., годината, в която публикува своята нърва печатна работа, посветена на метода по преподаване „Най-оптималният вариант за преподаване по геометрия в подготвителните класове”. Ом започнал да се занимава с изследвания на електричеството. В основата на своя електроизмервателен уред Ом включил конструкцията на крутильных весов Кулона. Резултатите от своите изследвания Ом оформил като статия под името „Съобщение за закона, по който металите пропускат електричество”. Статията била публикуване през 1825г. във вестника „Физика и Химия”. Едно от нещата публикувани от Ом се оказало грешно. Предприел всякакви мерки и отстранил грешката. По-късно се появява неговата знаменита статия „Определение на закона за протичане на ел. Ток в метали”, публикувана през 1826г. във вестник „Физика и Химия”. През Май 1827г. се появява „Теоритични изследвания на электрических цепей” която представлява 245 страници, които съдържат теоритични разсъждения на Ом за электрическим цепям. В този научен труд той характеризирал електрическите свойства на проводник и неговото съпротивление и въвел този термин в научните среди.През 1829г. се повява статията „ Експериментални изследвания на работата на електромагнитният мултипликатор”, в която били изложени основните теории за измервателните уреди. Ом предложил единицата за съпротивление на медна жичка с дължина 1 фут и напречно сечение 1 кв.см. Едва през 1841г. научната му работа била преведена на англ. Език, през 1847г.- на италиански, а през 1860г.- на френски.На 16 Февруари 1833г., 7 години след публикуването на статията, в която било публикувано неговото откритие, Ом получил предложение да стане професор по физика в политехническо училище в Нюрнберг. Започва изследвания на акустиката. Резултатите оформил във вида на закон, получил впоследствие названието акустичен закон на Ом. По-късно е признат от руските физици Ленц и Якоб. Получил и международно признание. На 5 Май 1842г. в Лондон той е награден със златен медал.През 1845г. е избран за член на Баварската академия на науките. През 1849г. е извикан в Мюнхенският университет на длъжност професор. През 1852г. Ом получил длъжност на обикновен професор. През 1881г. на електротехническия конгрес в Париж учените единодушно отвърдили названието на единицата за съпротивление да бъде кръстена на откривателя си-1 Ом.