Майкъл Фарадей

Фарадей е англииски физик, роден през 1791 г. В мястото наречено Нюинготски полигони. Материалното положение на семейството му не било особено добро. Когато бил на 12 години, постъпва на работа като разносвач в книжарница. По-късно, вече като помощник-подвързвач в същия магазин, Фарадей има възможност да чете и прелиства научни книги. През 1810 г. Фарадей започва да посещава лекции в местното градско филосовско дружество, а две гогини по-късно постъпва в престижния Кралски институт.

През 1813 г. става асистент на сър Хъмфри Дейви, с когото се запознава в Кралския институт. Това е началото на едно изключително продуктивно сътрудничество. Фарадей придружава Дейви при едно негово пътуване из Еропа през 1813 г. и там се среща с най-бележитите учени по онова време. Сред тях са: Алек-сандро Волта, Андре Ампер и Жозеф Гей Люсак. По-късно активно участва в изследванията на Дейви и прави първите опити във физиката на ниските температури. Всъщност макар, че Дейви си приписва заслугата за това, през 1823 г, Фарадей успява да втечни някои от основните газо-ве, включително въглеродния двуокис и хлора. Макар,че учените прявяват интерес към елек-тричните явления още в началото на XVIII век, преломен момент в тази област бележат постиженията на Оерстед, който през 1819 г. демонстрира връзката между електричеството и магнетизма. Това дава тласък и на изседователската дейност на Фарадей.
И така през 1831 г. Фарадей демонстрира явлението електромагнитна индукция, с което "променя историята на светта ". Проведени са многобройни опити с които Фарадей доказва откритието си.
През 1867 г. на 75 годишна възраст Фарадей умира. Син на обикновен ковач, бившият книговедец преживял последните си години в къща в Кралския парк на Хъмтън корт. Неговите книги и неиздадените му записки и ръкописи били оценени като " най-богатото научно наследство, което някога човек е оставял". И не само това - с неговите открития с внедряването им започнал новия век на електричеството.